Контакти с мен

Какво проверявам в технически SEO одит и в какъв ред

Последна актуализация: 11 септември 2026 г.

Накратко: техническият одит не е списък с проблеми, а последователност. Проверявам в определен ред — индексиране, каноничност, структура, съответствие с намерението, скорост, конкуренти — защото всяка следваща стъпка има смисъл само ако предишната е чиста. Оптимизирана страница, която Google не индексира, е оптимизирана за никого. По-долу описвам целия ред, какво търся на всяка стъпка и защо скоростта, за която всички питат първо, е чак пета.

Защо редът е по-важен от списъка

Автоматичните инструменти връщат проблемите подредени по собствената си скала за тежест. Проблемът е, че тази скала не знае нищо за конкретния сайт. Ако страницата не е индексирана, „липсващо meta description“ е отбелязано като предупреждение, а всъщност е без значение — никой няма да го види.

Затова работя отдолу нагоре: първо дали Google изобщо влиза, после дали разбира какво вижда, и чак накрая колко приятно е преживяването. Обърнеш ли реда, харчиш дни за неща, които не могат да дадат резултат, преди основата да е наред.

Стъпка 1: Индексиране — влиза ли Google изобщо

Първата проверка е количествена и отнема минути. Сравнявам три числа: колко страници има сайтът реално, колко са в картата на сайта и колко Google е индексирал. Ако трите не си съвпадат, всичко останало изчаква.

Какво търся тук:

Тази стъпка е причината един одит да започва със Search Console, а не с инструмент за скорост.

Стъпка 2: Каноничност — коя версия е истинската

Един и същи текст, достъпен на четири адреса, разпределя сигналите между четирите вместо да ги събира в един. Това е тихият проблем: нищо не е счупено, нищо не свети в червено, а страницата просто не помръдва.

Проверявам дали има една ясна версия на всяка страница — с или без www, с или без наклонена черта накрая, http или https, с или без параметри от рекламни кампании. После проверявам дали каноничният адрес сочи натам, където трябва, а не към началната страница, което е честа грешка на автоматични разширения.

Отделен случай са страниците, които се борят помежду си за едно и също търсене. Две статии по близка тема, които и двете се класират на трета и седма позиция, обикновено имат по-добър шанс като една статия. Това не се вижда от инструмент — вижда се, като се погледне по кои заявки се показва всяка от тях.

Стъпка 3: Структура и вътрешни връзки

Тук гледам сайта като карта, а не като списък. Въпросите са три: колко клика делят най-важната страница от началната, кои страници получават вътрешни връзки и кои не получават нито една.

Страница без нито една вътрешна връзка към нея е като магазин без врата откъм улицата. Може да съществува, може да е добре написана — просто никой не минава оттам. Обикновено това са точно страниците, които собственикът смята за важни, но които са стигнали до сайта покрай основната структура.

Второто, което гледам, е текстът на връзките. „Научете повече“ не казва нищо нито на човека, нито на търсачката. Връзка с описателен текст върши двойна работа безплатно.

Стъпка 4: Съответства ли страницата на това, което човекът търси

Тази стъпка не е техническа, но е мястото, където се крият най-големите пропуснати възможности. Сайтът може да е технически безупречен и пак да няма запитвания, ако страниците отговарят на друг въпрос, а не на този, който хората задават.

Групирам заявките по намерение — информационни, сравнителни и такива с намерение за покупка — и проверявам дали всяка група има своя страница. Типичната картина при малък сайт: всичко е насочено към покупка, а човекът, който още се информира, няма къде да попадне и отива при конкурент, който има статия по темата.

Тук влиза и проверката на заглавията и описанията — как изглежда страницата в резултатите, преди някой да е кликнал. За тази част ползвам собствения си инструмент за проверка на мета данни в символи и пиксели, защото на кирилица реалният лимит е по-нисък от общоприетия и заглавията се режат по-рано, отколкото очаквате.

Стъпка 5: Скорост и стабилност на изгледа

Скоростта е първото, за което ме питат, и петото, което проверявам. Не защото няма значение, а защото е фактор за подреждане, а не за допускане. Бавна страница, която отговаря точно на въпроса, изпреварва бърза страница, която не отговаря.

Когато стигна дотук, гледам три неща: колко време минава, докато се появи основното съдържание; дали оформлението подскача, докато се зарежда; и колко от забавянето идва от неща, които не са нужни в първия екран — тракери, шрифтове, разширения, които някой е инсталирал преди две години и е забравил.

Почти винаги най-голямата печалба идва от изображенията и от скриптове на трети страни, а не от сървъра, върху който хората първо посягат да харчат.

Стъпка 6: Къде сте спрямо тези, които вече са там

Одит без конкурентен контекст е термометър без скала. „Имате 40 реферални домейна“ не значи нищо, докато не се види, че първите три резултата имат по 400 — или по 12.

Затова взимам три реални конкурента — тези, които излизат в търсачката, а не тези от бизнес плана — и сравнявам четири неща: по колко заявки се класират, колко страници имат в индекса, каква е структурата на услугите им и какъв е профилът им от външни връзки. Тук помагат проверката на позиция по ключова дума и проверката на авторитет и Spam Score на домейн — второто главно за да се види дали конкурентът е стигнал дотам с качествени връзки или с купени.

Стъпка 7: Какво отпада

Финалната стъпка е тази, за която реално се плаща. От списъка с намереното остават пет до седем неща, подредени по съотношението „ефект към усилие“. Останалите се записват, но не влизат в плана за първия месец.

Критерият е прост: първо тези, които отпушват нещо (индексиране, каноничност), после тези, които преразпределят вече съществуваща сила (вътрешни връзки, обединяване на страници), и чак после тези, които изискват ново производство (съдържание, външни връзки). Първите две групи дават резултат за седмици. Третата — за месеци.

Един одит без тази стъпка е доклад. С нея става план.

Какво съзнателно не влиза в техническия одит

За да е ясно докъде стигат границите:

Колко време отнема всичко това

За сайт с обичаен размер — до няколкостотин страници — стъпки от първа до седма се събират в един работен ден. Онлайн магазин с хиляди продукта, филтри и вариации е друга работа и отнема повече, защото каноничността и раздутите секции сами по себе си са цял ден.

Ако търсите ориентир колко струва такъв преглед на българския пазар, в WD7 сме събрали публикуваните цени на няколко агенции в един сравнителен преглед — от еднократен одит до месечен абонамент. Когато диагнозата покаже, че проблемът не е за еднократно решаване, продължението е SEO оптимизация на абонамент, но това е следващият разговор, не този.

Едно уточнение за очакванията

Техническият одит решава дали Google може да работи със сайта ви. Той не решава дали човекът, който попадне на него, ще ви повярва. Това е различен въпрос и той започва много преди търсачката — колегите от Hills of Business го описаха добре от страната на собственика: какво точно намира потенциалният клиент, когато ви провери в Google след първата среща.

Двете работят заедно. Техниката ви вкарва в резултатите. Останалото решава какво се случва, след като някой кликне.

Често задавани въпроси

Не мога ли просто да пусна безплатен инструмент за одит?

Можете и е добро начало — инструментът ще намери голяма част от техническите несъответствия. Това, което няма да направи, е да ги подреди според вашия бизнес. Той не знае коя страница ви носи запитвания, кои са реалните ви конкуренти и кое от намереното има значение този месец. Разликата между доклад и план е точно тук.

Защо скоростта е чак на пето място?

Защото е фактор за подреждане, а не за допускане. Ако страницата не е индексирана или се бори със свой дубликат, скоростта няма какво да подреди. Когато основата е чиста, скоростта започва да има значение — и тогава работата по нея се изплаща.

Трябва ли ми достъп до Search Console и Analytics?

Не е задължително, но качеството на одита се променя чувствително. Без тях работя само с публично видими данни и мога да кажа какво е счупено. Със Search Console виждам по кои заявки вече се показвате, кои страници са индексирани и кога точно е започнал спадът — тоест мога да кажа и защо.

Колко често трябва да се прави технически одит?

При стабилен сайт — веднъж годишно е достатъчно. Задължително е обаче при три събития: преди и след миграция или редизайн, при спад на трафика без обяснение и преди да започнете да инвестирате сериозно в съдържание. В последния случай одитът спестява най-много пари, защото предотвратява писане върху счупена основа.

Мога ли да изпълня препоръките с моя разработчик?

Да, и в повечето случаи така е и правилно. Планът се пише така, че да е ясно кое е задача за разработчик, кое за човека, който поддържа съдържанието, и кое изисква решение на собственика. Ако някоя точка не е разбираема за екипа ви, тя е лошо написана.

Работи ли същият ред и за видимост в AI търсачките?

До голяма степен да. Езиковите модели стигат до съдържанието по същите пътища — ако страницата не е достъпна и еднозначна, тя не попада и в техните отговори. Разликата е в акцента: там тежат повече ясната структура, конкретните факти и това дали текстът може да се цитира като отделно твърдение, а не като цяла страница.

Източници и още по темата