Колко тежи заглавието на едно видео в YouTube днес? Петър Кузмов, който повече от десетилетие управлява канали и има достъп до данни и програмни интерфейси, които повечето създатели нямат, отговаря с въпрос: „Кой може да ти каже колко точно тежи заглавието днес и колко точно ще тежи след една седмица?“ Никой. И това не е уклончив отговор, а най-точното описание на системата.
В шестия епизод на подкаста Hills of Business Кузмов разказва на Димитър Димитров как работи търсенето и препоръчването в YouTube, кои митове са останали от предишни версии на алгоритъма и какво всъщност си струва да се оптимизира. За всеки, който се занимава със SEO, разговорът е познат и чужд едновременно: механиката е друга, логиката е същата.
Митът „полетата вече нямат значение“
Димитров пита дали има смисъл да се попълват всички полета при качване, или това е останало от старите времена. Кузмов е категоричен:
„Относно YouTube, абсолютно всяко поле има значение. Все още това е безспорен факт.“
Проблемът не е, че метаданните са спрели да работят. Проблемът е, че никой не може да измери колко работят в даден момент, защото тежестите се променят постоянно:
„Системата за Search и Discovery е с толкова много тежести и толкова много се рандомизират тежестите постоянно, че да кажеш „това има повече значение от това в момента“, няма как да го тестваш.“
Това важи и за уеб търсенето. Разликата е, че в YouTube Кузмов може да го покаже с числа.
Четири слоя тежести
Най-впечатляващата част от разговора е описанието на това какво системата всъщност измерва. Кузмов тръгва от най-малкия елемент, един коментар:
„Ние в момента следим 180 различни метрики за един коментар на един потребител. Този коментар е закачен за едно видео. На това видео имаме още стотина метрики, които следим. След това това видео е в канал. Този канал има също сто метрики. Този канал е на някой потребител, който има дадено поведение, който има също безброй метрики.“
Коментар, видео, канал, потребител. Всеки слой носи стотици сигнали, и всеки сигнал влияе на останалите. В тази картина въпросът „колко тежи заглавието“ е все едно да питате колко тежи една дума в документ от хиляда страници. Зависи от всичко останало.
Качването е последният етап
Ако метаданните са само един от стотици сигнала, откъде идва резултатът? Кузмов мести фокуса далеч преди бутона „публикувай“:
„Това, че влизаш и правиш някакви настройки на самата страница, както при SEO-то като терминология, е окей. Но за да знаеш какво да напишеш там, трябва да познаваш много други процеси, и те са свързани не винаги само с поведението на потребителите в самата система. Тука вече говорим и за малко психология, персона на тези, които те гледат.“
Това е най-близката точка между YouTube и класическото SEO. Заглавието, описанието и таговете са изходът от процес, не процесът. Ако не знаете кого търсите и как той търси, най-добре попълнените полета са само добре попълнени полета.
Циклите на алгоритъма
Димитров пита коя е най-голямата промяна в алгоритъма за годините, в които Кузмов работи с него. Отговорът е за ритъма, не за конкретна промяна:
„YouTube винаги е правил промени и циклите му на промени са горе-долу около година и половина. В последно време даже по-кратки.“
Кузмов гледа на това от страната на платформата. Количеството качено видео на минута расте постоянно и доставянето на правилното съдържание на правилния човек е техническа задача с огромен мащаб. Не всяка промяна е успешна: „Имало е уникални такива промени, които са съсипвали огромни канали, или пък малките, или пък големите.“ Всяка промяна е компромис между три цели, които си противоречат: да се изведе определен тип съдържание, да се помогне на малките канали и да се задържат големите, защото там е трафикът.
Изводът за практиката е същият като при всяко търсене: не оптимизирайте за текущата версия на алгоритъма. Тя ще се смени след година и половина. Оптимизирайте за поведението, което всяка версия се опитва да измери.
Вечнозелено срещу пик
Тук идва частта, която ще разпознае всеки, който е имал страница с рязък скок на трафика. Каналите на Кузмов публикуват вечнозелено съдържание, което „няма значение дали ще го гледаш сега, след две години или след десет“. Пиковете при тях се случват няколко пъти годишно и са „много хубави бонуси“, но основата е постоянната маса от гледания.
Обратният модел, съдържание за деня, разчита само на пикове:
„Там разчиташ на спайкове, много бързо натрупано количество гледания за много малък период от време, след което абсолютно никаква опашка или последователност. То просто умира.“
Но Кузмов описва и по-сериозен риск. Ако канал с 50–70 хиляди гледания на видео изведнъж направи пет милиона, това означава, че друга, непозната аудитория се е изсипала върху една тема. Следващото видео, ако не е на същата тема, не просто не върви:
„То ще пропадне, защото ще получиш много бързо обратни сигнали. Ще получиш нисък интерес и социални сигнали, които трябва да са супер и да вървят нагоре. Ти ще получиш обратните. Съответно това видео и следващите след него пропадат.“
Системата мери ангажираността спрямо аудиторията, която вече има. Вирусното видео сменя аудиторията. Всичко след него се мери спрямо хора, които никога не са искали да го гледат. Целта на Кузмов затова е да вдига средната стойност на гледанията в канала, а не максималната.
Препоръките обичат ниши с няколко канала
Димитров казва, че в нишата на бизнес подкастите в Пловдив практически няма други канали. Кузмов обяснява защо това е проблем, включително от гледна точка на препоръчващата система:
„Ако няма близко съдържание до твоето, което да препоръча, и по някакъв начин то да достигне до потребителя, просто да попадне така от въздуха на нещо е много малко.“
Зрителят, който иска пет видеа по темата, а намира едно, гледа останалите четири в чужди ниши. Системата научава, че след вашето видео идват несвързани теми, и вашето съдържание няма от какво да се „закачи“. Това е аргумент, който рядко се чува: съседите в нишата са част от вашата видимост.
Какво да мерите
Когато става дума за анализ, Кузмов е практичен. За сметки върху голям масив данни не му трябва повече от електронна таблица. Изкуственият интелект е полезен, когато не разбирате какво означава дадена графика и му дадете контекст, но „не за всичко има смисъл“. По-важно е друго:
„Когато се прави нещо такова, се мерят неща, които наистина имат значение да ги мериш и имат отношение към това, което искаш да постигнеш.“
Абонатите, по думите му, „от много години не играят никаква роля“, освен за рекламодателите, които търсят бърза мярка за големина. Средната гледаемост, задържането и дали аудиторията е тази, която искате, са метриките, които системата всъщност използва.
Накратко за SEO специалиста
YouTube и уеб търсенето споделят една логика: метаданните имат значение, но са изход, не вход. Алгоритъмът се сменя по-бързо, отколкото можете да го тествате, затова се оптимизира поведението, не текущата формула. Пикът, който сменя аудиторията, вреди на всичко след него. А стабилната средна стойност, вечнозеленото съдържание и ясната персона на този, за когото пишете, работят при всяка версия на системата.
Целият разговор с Петър Кузмов, включително за монетизацията, авторските права и инструментите с изкуствен интелект, е в шестия епизод на Hills of Business.